Св. Св. Константин и Елена - Манастирът на Варна

Моля, посетете книгата ни за гости
Св. Св. Константин и Елена - Манастирът на Варна
Saints Constantine and Helena - The Monastery of Varna
Heilige Konstantin und Elena - Das Kloster der Varna
Святых Константина и Елены - Монастырь Варны
Sf Constantin şi Elena - Mănăstirea oraşului Varna
Св. св. Константин и Елена в историята на християнството
    Св. Константин Велики (324–337 г.) е една от най-популярните личности сред канонизираните светци в историята на християнското Средновековие. Времето на неговото царуване бележи края на трите столетия преследване на християнството в границите на Римската империя.

    В своите “Похвални слова” патриарх Евтимий го нарича “гордост на царете” и го сочи като образец за подражание на последните български царе от Второто българско царство.

    В края на ІІІ и началото на ІV век Константин е един от четиримата цезари, наследили властта в Римската империя след управлението на един от най-яростните противници на християнството – император Диоклетиан (284–305 г.). Цезар Константин и неговият съуправител на западните области Валерий Ликиний оценяват значението на християнството като възможност за обединение на целия тогавашен свят и се изправят срещу опитите на другите двама цезари – Максимин Дая и Максенций, да съхранят старите римски традиции.

    Преданието разказва, че непосредствено преди битката с Максенций при Верона Константин и войската му видели посред бял ден на небето кръст от звезди и надпис: “С това ще победиш!”. След победата си над Максенций, през следващата 313 година, Константин и Ликиний издават указ, известен в историята като “Милански” или “Медиолански едикт”, който признава християнството като равноправно с всички останали религии в Римската империя.

    Непосредствено преди този важен акт, през пролетта на същата година, в битката при Хераклея и Адрианопол, Ликиний разбива Максимин Дая и така властта в империята остава в ръцете на Константин и Ликиний. По-късно обаче, последният възобновил в своята област гоненията, но предизвикан от Константин бил победен. Така от 324 г. едновластен господар на цялата Римска империя и провъзгласен за император става Константин. Оттогава христианите започнали да се ползуват с неговото постоянно покровителство.

    Не се знае достоверно, кога и къде св. Константин е приел св. Кръщение. Има запазени няколко предания, но за най-достоверно е прието това, което говори, че той е бил кръстен в предградието на Никомидия не много преди смъртта си, макар и отдавна да изповядвал Христа Спасителя. В старо време имало обичай да отлагат кръщението и да се готвят дълго (през това време оглашените – готвещите се – били катехизирвани) преди приемане на тайнството св. Кръщение. Императорът желаел да се кръсти в р. Йордан и вероятно е смятал за нужно чрез дълго разкаяние да изглади предишните си грехове.


    Като повярвал сам, св. Константин се трудел да за разпространението на Христовата вяра. Той обаче желаел да действува чрез убеждение, а не чрез насилие. Някои негови приближени го съветвали да изгони от Рим всички езичници. Но императорът им отговорил: „Не иска нашия Бог да идват при него чрез сила и принуждение. Той приема молитвите само на тия, които искрено вярват в Него!...”

    Скоро след победата над Ликиний, Константин пожелал да си построи нова столица. Понравило му се разположението на неголемия град Византион, на Босфора и до Черно море. Той се установил в него и по-късно, през 330 година го обявил за столица на Римската империя, като го нарекъл Втори Рим. Името обаче не се възприело, жителите започнали да наричат града Константинопол, а императора си – Константин Велики. По това време били построени нови крепостни стени, многобройни сгради, дворци, християнски храмове. Новата столица бързо се разрастнала, а по красота надминала самия Рим.

    По време на царуването му, през 325 година, в гр. Никея е проведен Първият вселенски събор, който освен осъждането на арианството, решил и всички спорни за времето си въпроси, както и съставил “Символ на вярата” – един важен документ (незначително допълнен на Втория вселенски събор през 381 година), чрез който и до днес ние изповядваме вярата си.

    След събора император Константин Велики заминава за Йерусилим, където слага началото на мащабно строителство на храмове по местата, осветени от Спасителя с цел те да станат обект на всеобщо поклонение. По това време Йерусалим бил паднал под властта на езичници и бил в презрение и запустение. По заповед на император Адриан още носел името „Елиа Капитолия”, а на мястото на древния Йерусалимски храм се издигало езически храм.

    Според преданието, майката на Константин – царица Елена, приела много по-рано Христовата вяра - го придружавала в това пътуване и успяла да открие по чуден начин кръста, на който е бил разпнат Нашият Господ Иисус Христос. В Иерусалим св. царица Елена построява със свои средства няколко храма – в самия град, във Витлеем и на Елеонската планина – и през 327 г. умира.

    Св. император Константин царувал още десет години след смъртта на майка си и умрял през 337 г. в гр. Никомидия на 65 годишна възраст. Тялото му тържествено е пренесено в любимия му град - носещ неговото име - и положено в построения от него храм „Св. Апостоли”.

    За равноапостолската им дейност, свързана с разпространението и защитата на християнството, св. царица Елена и св. Константин Велики са канонизирани от Църквата като светци-равноапостоли, покровители на християнството.

    (По „Жития на светиите”)
Св. св. Константин и Елена в българската църковна живопис
    Образите на св. Константин и неговата майка св. Елена присъстват в творчеството на всички зографи на Балканите (в т.ч. и на българските) в цяла поредица едноименни изображения от ХІІІ до ХІХ век.

    През ХІІІ – ХІV век българските царе и аристокрация щедро даряват средства за изграждане както на самостоятелни храмове, така и на цели манастирски комплекси. В тях образите на двамата светци се срещат като част от стенописните украси или в олтарните пространства, също така и като патрони на храмовете. Едно от най-известните изображения на двамата светци е от втория хоризонтален пояс на най-забележителното творение на средновековната българска иконография – стенописите от Боянската църква.

    Сред най-добре запазените изображения на св. Константин и св. Елена от периода на османското владичество в българските земи са тези от църквата “Св. Георги” в Кремиковския манастир, от ХV век. Образите на двамата светци от ХV – ХVІ век са тържествено-монументални. Независимо от това, че текстовете по някои от стенописите и иконите от този период са на гръцки език, те не променят българския народностен характер и произхода на творбите.

    През ХVІІ – ХVІІІ век из цялата страна се разпространяват икони на двамата светци, рисувани от местни или пътуващи зографи – представители на най-известните български живописни школи – Самоковска, Тревнеска и Дебърска. От пловдивската църква “Св. св. Константин и Елена” е една от най-интересните едноименни икони от същия период. В Несебър, Созопол и други градове до средата на ХVІІІ век се създават също поредица от високохудожествени икони с ликовете на двамата светци. Отделни образци от това време са съхранени във Варна, Сливен, Котел и Жеравна.


mi-4 web design
Електронна страница на Епархийски манастир "Св. св. Константин и Елена" Варна
© 2014 VarnaMonastery All rights reserved